След убийството на моето желание някога да си сложа обеци, тъй като сцената изглеждаше толкова жива, все едно пред себе си да видиш в действие Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън от Досиетата Хикс отново заедно, започна малко по-забавен миг, в който трябваше все пак да направя фотосесията на булката, която изглеждаше като красива като холивудска актриса, макар и с пробито ухо в сцена на Скорсезе.

Мина леко и драгоприятно, тя беше силно концентрирана в снимките и в начина, по който ще отмъсти на оркестъра със име. По едно време отново се чу с годеника ѝ, милото момче, не знаеше какво го чака. Минаха и снимките със семейството, интересен момент беше, когато мамата изкара пръстен от 68-каратово злато, голям колкото всичките пръстени на сватбата. Усети се леко неловък момент, но булката го преживя мъжки и прецени, че ще го добави към разговора с бъдещия ѝ мъж.

Настъпи грандиозният момент. В селото пристигна това, което впоследствие щеше Драгомирчо и част от компанията на сватбата да го сънуват няколко нощи – Вувузелът. А с него и младоженецът. След като откраднаха няколко левчета от жеба му, го пуснаха до входната врата. Той се юрна с все сили, викове, трясъци и крясъци като разярен канадски елен да отвори първата врата, но изпадна в шок от свръхсилието на юнашката дружина от три дами и един малчуганин, които го възпряха. След това реши и той да извика част от неговото подкрепление, което включваше няколко боримечки и ключарят от Матрицата. След още няколко оркски вика те успяха да съборят портата на третата кула и да влезнат пред Баш вратата на булката.

Разбира се това всичко се случи с благоволението на булката, която тихомълком с 100 децибела извика благоносно да се разбързат малко с блъскотията, че окъсняваме. На тъгъдък (успях да напиша тая дума от първия път правилно) разбутаха последната врата и влезнаха да се огледат в стаята с булката. Намериха я. Настъпи нов вувузелен крясък и радост неземна. В този момент видях и колегите, леко зачервени, но готови за още битка снимаческа. Видях съвсем мимолетно, че са останали бонбони на шкафчето. Замислих се.. “Дали е твърде късно да отскоча за една секунда до шкафчето и да грабна едно бонбонче? Мне, май имаха хидрогенирани мазнини, но пък ми се хапва нещо сладинко, този вувузел усещам, че ще е гръмогласен още бая време. Не, зарежи, ще поснимам още малко, пък и тя сега ще иска да ги изкара от стаята, че ѝ писна да чака и без това..”

Та.. за булката ставаше въпрос, леко се отплеснах. Тя го прикани да му подаде някой друг лев и започна нова серия от Индиана Джоунс, кръстена Индиана Джоунс и Скритата обувка. После си спомних един от кадрите как младоженецът и още един от привържениците на Вувузела повдигнаха като истински щангисти от категория Скакалец свръхтежкия олекотен матрак, издавайки невероятни звуци, характерни основно за някои ранносутришни нужди, за да намерят обувката на булката.

След още няколко парички, дочух с третото ми ухо как булката гальовно му подсказва за оркестъра и закъснението, което неминуемо доведе до 3-минутното бързостепенно изпразване на стаята от всички хора и юрване на селското хоро. Тя видя оркестъра, но доказа, че е мъжкар и директно се втурна в забавата. Самото хоро беше дълго и енергично, само че на мен ми беше по-интерактивно на покрива, чувствайки, че съм Карлсон, който живее на покрива, но с камера в ръка. След още няколко кадъра и потеглихме задружно с колектива към Пловдив.

Забавата едва започваше обаче. Пътят наобратно от селото към града предостави нови интересни приключения тип Бързи и Яростни само че без мексиканци. По пътя един възрастен чичо реши да ни даде път като намали от 90 на 10, за да може да си изберем по-бързо дали да се блъснем в него, или да заобиколим. Решихме, че е по-разумно за момента да заобиколим, а впоследствие разбрахме, че заради друга ситуация той е бил наплашен, клетият човек..

След като беше пред-следизборен ден, бяха запечатили част от пътя до сватбения дом, та трябва да заобикаляме през нелегални чукари из централната част на градчето. След като стигнахме, разбрахме, че ще има време да посетим няколко музея, близката бирария, да направим бръз тур на Главната и да боднем едни гнусни дюнери от близките 15 милиона дюнержийници. Ако питате защо, значи питате. (Валери Божинов, Глава 7, Книга 95та)

Оказа се, че една от колите е закъсала по магистралата между селото и града. За късмет другите, дето бяха решили да се женят, взеха, че се нароиха по-ранко, та успяха да ни прередат нелегално и благодарение на тях, все пак успяхме да ги натикаме младоженците в Сватбения дом. Това специално беше по-голяма стая с хубави лонгитудинални светлини в центъра и големи екранни излъчватели на информация по поречието на двете ѝ страници. Хубави плочки също, апропо. Дамите вътре не бяха изнервени, та ми се наложи да проведа няколко задълбочени разговора за цигулките, времето и маслениците. На една от дамите толкова ѝ допадна неочакваната раздумка, че опъна една кратковременна софра, та да се почерпи междувременно.

Както и да е, венчаха ги вътре двамцата, аз се вживях пак в ролята на папарак, порадвахме се, посмяхме се, тя го настъпа брутално, за да му се отблагодари за цялостното закъснение през деня, както и като генерална подготовка за живота. Целуна го няколко пъти.. явно му е простила, това е добро начало на следобеда. После слезнахме на долния етаж, за да хапнем от бързите въглехидратни блага, както и за една бърза фотосесия в стил Звярът и Красавицата.

В църквата беше забавно. Преди нея също. Успях да разгневя сестрата на булката, което доведе до силни радиосмущения в моята глава за бъдещето ми като фотограф на сватбата. Прецених, че вълшебно бързо трябва да изгладя отношенията, което май помогна, защото няколко часа по-късно ме покани да се изложа, опитвайки се да танцувам на страхотно дълбинна чалга песна.

Впоследствие видях, че на снимките съм успял да издокарам двамата като древнобългарските царе. Особено ме въодушеви колко величествено съм издялкал със светлината грационния нос на младоженеца. Почувствах се горд – такива носове България не е виждала от времето на Хановете. Погалих си собствения нос, и той има своите издължени свойства.

Излезнахме от черквата и те метнаха два гълъба да летят към близкия гълъбарник. Беше красиво и кратко. Попът им изръкопляска, явно не беше виждал толкова мистично мятане на гълъби. Настъпи моментът за Голямата снимка. 500 човека се наклониха един към другиго, за да скрият немалката черква. След няколко опита колегата фотограф да попречи приветливо на снимката все пак успяхме.

Слънцето тамън залязваше, озарявайки Древен Пловдив в неговата чудесна атмосферна замърсеност. Колегата фотограф Малкия Гошко и видеографа Иван Маратонеца се възползваха от това и направиха няколко чудесни изпълнения на двамцата. Аз си ходех по булеварда.

Хайде в ресторанта пък сега. Ще гледам тук да съм максимално кратък, че минахме 1100 слова. Драгомирчо реши пак да блесне като включи няколко изкуствени слънца в залата на речния хотел, за да може хората да не забравят кой ги дразни най-много. Спомних си, че младоженецът ми подхвърли в някой миг, че майка е очаквала да получи повече фотографско внимание. Разгледах опциите си и прецених, че ще хвърля All in в ресторанта и ще ѝ направя фотосесия. Дано се е получило.

Дойде и първият танц. След това свърши. Беше красиво и романтично. Тя го целуна няколко пъти, явно наистина си го е харесала този цар. Настъпиха лудешки хора. Младоженците, в опиянението си, почнаха да обикалят по всички маси и да се чукат с чаши с течности с цял антураж от фотографи.

След това фиаско, настипи момент за хранилка. Под мелодичните звучи от предишното столетие на Boney M Daddy CoOl аз се заех с питателното текучество на масата. Ако ме питате какво съм ял, нямам конкретна представа. Това е поради обективните фактори на цялостния стомашен глад, който преживях през деня. Последвалото солидно грухтене помрачи възможността да помня какво ям за сметка на самото ядене като акт на ревитализация. Съжалението на останалите компаньони на масата беше невидимоуловимо, но не ми пречеше на сладострастието. Колегата си поръча кафе от ресторанта. Получи наказателна доза разтворени елементи на кафе от Не с Кафе в чаша за сутрешен полупансион в хотел с 2 звезди и 1 четвърт. Клет човек, изпи две глътки с достойнство. Истински кафежия е Малкия Гошко.

Спомням си речта на Кръстника, смисъл, кръстника на сватбата. Беше недълга, накъсана, емоционална (особено за него, бая се беше зачервил), забавна и истинска. В крайна сметка е приятелят на Царя, нормално да се притесни. Танците продължиха с небивал захлас и радушност. Заляха песни на неподмладяващия се Веско Маринов. Лили Иванова се включи също. Закичаха се рози, кокичета, минзухари – страшно време настана. Имаше доста игри, доста закачки, публиката беше в дивашки добро настроение. Дойде и тортеният миг, където те си понамазаха кофите с торта с радост в очите, макар и малко да се виждаше от тях от тортата. Драгомирчо хареса тортата, беше многопластова.

Иначе колегите закараха Драгомирчо там, където беше оставил преди цялото това пътешествие колата. Никой не я беше откраднал. То пък щото някой се беше усъмнил в обраното..

Възрастните хора напуснаха сватбата с радост.. по младоженците имам предвид. Настъпиха бурни и разголени сцени на чалга вдъхновение. Моят апарат изпита небивал дискомфорт и изпръхна. Майорно погледнато сме свикнали, даже една песен на Камелия от класическия период около 1890 година дори Драгомирчо замалко да вдигне на импровизирания подиум. Сватбата приключи готино, всички се събраха пред речния хотел с ясна концепция за още чалга мероприятия. Дойде един от най-веселите гости, който изглеждаше и от най-подпилите, с едно вълшебно 6-цилиндрово ауди-о. Явно това е част от финалната права до Секретс. (Странно име за дискотека, апропо. Макар че секретите след изпотяване със сигурност не са малко. Гарантирано е промислено контекстово.) След 22 минути на уговорки не успяха да ме убедят в правотата на забавлението в Секретс и тръгнаха с ауди-ото. Бях малко притеснен за водача, но пък после се оказа, че през цялата сватба е лъгал пред антиалкохолната агенция и е слагал прясно деминерализирана осемкратно йонизирана вода от някой-си вир в Северна Ирландия.

Разбрах, че са завършили сватбата в дискотечницата повече от чудесно и с голяма доза наслада и забава. Какво по-хубаво? Дано с наслада и драгота им върви целият живот на тези чудесни млади хора!

Всъщност и тук свършва последната част от моята история за деня на сватбения фотограф. Ама че луд ден, ама и ти си бая луд да прочетеш и двете части…

Тук ще се опитам да погледна над този тип фотография един вид през погледа фотографа, но с основна мисъл за клиента и изцяло с идеята да му помогна в търсенето на този продукт.

За всички през този век, както и през миналия, всъщност, е напълно ясно и категорично колко огромна е ролята на рекламната фотография при създаването и поддържането на високо равнище на бранд. Разбира се обаче, тъй като сме в България, тук нещата са малко или доста много по-различни.. През фотографията се минава много често просто ей така, а после нерядко клиентът се чуди защо нещо не се е получило.
Тъй като вече от доста години работя именно в тази сфера, успях да видя страхотно много грешки, които аз допуснах, както в своя продукт, така и в комуникацията си с клиентите. Разбира се подобни ситуации имах и от страна на самите клиенти, но това вече е друг въпрос.
За да е супер систематизирано, както обичам да го правя, ще започна да изброявам точка по точка ключови моменти при този тип фотография. Надявам се четивото да ви се стори интересно и изключително полезно!

Често срещани казуси при рекламната фотография

1. Не е ясно какво точно се иска от снимките

Както при самата реклама имаме реклами за брандинг, чисто информативни реклами или продажбени, то и при рекламната фотография това рефлектира по същия почти начин.

Имаме продуктови фотографии на бял фон (примерно), които генерално имат целта да запознаят абсолютно обективно и вън от всякакви абстракции потенциалния клиент с продукта. Един вид последната стъпка, преди клиентът да си закупи продукта. За мен тези снимки са изключително важни и, извинявам се за думата, ала брутално често пренебрегвани. Защо ли? Защото всеки счита, че може да ги направи вкъщи и накрая резултатът е абсолютно плачевен и дразнещ окото. Ще ми се да изрека, че такъв тип продуктови снимки на бял фон се срещат само в България, но всъщност и в чужбина се срещат крайно забавни резултати, където 5 снимки са на чисто бял фон (255), други 5 на сив, други на жълт и прочие..

Имаме и фотографии, които са с повече лайфстайл и до някаква степен информативен характер. Малко или много тук нещата се смесват и нерядко част от тези кадри могат да отидат при продуктовите или при рекламните в зависимост от изпълнението. В общи линии – как изглежда продуктът в действие. Или как обувката стои на крака на дамата, докато разхожда детето си в парка. Звучи простовато, но всъщност е важен елемент. Аз лично така се инспирирах да си закупя първия ми чифт челсита (обувки тип ролингстонки).

И стигаме до най-високата форма и обикновено най-високоструващата – рекламната фотография. Принципно тя изисква страшно много подготовка и може за 2-5 часа подготовка да се роди 1 кадър, който после да обиколи всички списания, брошури, билбордове. За същите 5 часа могат да се наснимат и 100 добри фотографии на бял фон…

Тук съм сигурен, че някой ще си помисли, че 5 часа за 1 фотография е страхотно разтягане и налудничавост и така фотографът иска само да си увеличи стойността на труда. Не ми се спори на този въпрос, защото след тези 5 часа за снимката идват и после също толкова време за обработка в много случаи, тъй че положението още повече ще се влоши.

2. Искат се твърде много снимки

Няма да съм толкова пространствен тук. Бъркането на качество с количество е често срещан проблем навсякъде и във всеки бизнес. Един хляб за 5лв, върху който са хвърлени труд и средства, и умения или хляб за 60ст, който…

Когато някой ми поиска ужасно много снимки, първият ми въпрос е Защо? и За кого? Много рядко получавам достатъчно добър отговор, а най-често просто човекът иска повече снимки за спомен. Само че да викаш професионалист за снимки за спомен е като да ти се яде дюнер, но да седнеш в ресторант 3 звезди мишлен. Има осезаема диспропорция.

Огромна част от снимките са адски близки по усещане, емоция, положение. Единствено, което ще стане е, че ще си хвърлите средствата на вятъра и накрая няма да може да уползотворите добре бюджета си. Ако пък очаквате клиентът да усети масивно разликата, то това едва ли ще стане. По-добре прибавете малко интересен рекламен текст, опитайте се да ангажирате аудиторията, а това, че фотографията ще е същата, ако е супер добра, аудиторията по-скоро ще започне да ви асоциира с доброто впечатление от нея.

3. Необработените фотографии!!!!!!

Естествено това е болката на всеки един фотограф или видеограф всъщност. Признавам, че ако фотографът е неопитен е много вероятно да уцели добра фотография, но да допусне да обработи снимката некоректно спрямо рекламата. Извън това обаче, шансът вие да свършите по-добра работа с кадъра е минимална. Освен ако не сте бивш или любител-фотограф, дизайнер, тогава нерядко човек остава с впечатлението, че по всяка вероятност разбира много повече, отколкото наистина разбира, нещо като Ефектът на Дънинг-Крюгер. Впрочем аз се убеждавам от ден на ден колко още адски много имам да уча във фотографията, а това ми дава страхотен стимул да се опитвам да ставам по-добър от вчера.

Второто нещо при необработените снимки е, че сред тях има 50%, които се повтарят; 20%, които не са на фокус; 10%, които са чисто лоши откъм композиция и прочие; 10%, които пък са тестови снимки. Не само че тези снимките не вършат работа, ами ще загубят страхотно много време за преглед, търсене на най-добрата и т.н.

4. Бюджетът е твърде малък, а се очакват страхотни резултати

Бъдете обективни към бюджета си и очакването спрямо фотографския материал, който ще получите. Както в много неща в живота, корелацията между цена и качество е доста здравостъпила..
Иска ми се обаче тук да добавя нещо изключително важно и се старая винаги да съм максимално директен, прозрачен, откровен към своите клиенти, пък и в ежедневните ми разговори с хора. Това, че аз взимам Х средства за реализиране на проект, не значи, че няма да има някой, който ще вземе 2Х по-малко от мен и ще свърши същата работа! А може и безплатно да го направи. Тук дори не говоря за подбиване на цените, което е крайно неморално и не го подкрепям. По-скоро говоря за колеги в бранша, които, първо, не си ценят труда ЦЯЛ ЖИВОТ и за сметка на това се чувстват принудени винаги да подбиват себе си и времето си, второ, започват едва сега и няма как в началото да ценообразуват така, както рекламен фотограф с 5-10-20-50 години в областта.

Тук идва вашата работа като клиент да прецените рисковете, свързани с това да наемете човек с малко портфолио и ниска цена, за да може да влезне в бюджета ви и с надеждата, че ще свърши същата работа..

4. Избира се най-евтиният или най-скъпият фотограф

Не съм човек на крайностите, затова и считам, че е най-добре да се намери някоя средина. Най-евтиният фотограф в 90% от случаите има солидна причина да е такъв – неопитен, млад (различни са нещата), некоректен, незаинтересуван, бавен и тям. Същото е валидно при супер изискващия фотограф. Той пък има толкова много клиенти, че е принуден да отсява, защото иначе няма да може да поддържа качеството си. Също идват и разходи за персонал, техника, фирмени разходи и прочие. Преценката е изцяло ваша, направете информиран избор преди всичко.

5. Няма добра комуникация между фотограф и клиент

Хубаво е и двете страни да имат еднакви очаквания при старта на работа, така както и повреме на нея. Не бавете имейлите, не се крийте от директни разговори по телефон. Такива ситуации само могат да влошат първоначалното добро впечатление, които и двете страни оставят една на друга. Обсъдете всичките тези ключови точки по-горе, бъдете откровени, бъдете прозрачни..

6. По време на снимките не присъства компетентно лице от страна на клиента

Винаги когато е възможно предлагам да присъства самият клиент или, ако е голяма фирма: продуктов мениджър, маркетинг мениджър, дизайнер, архитект, готвач и така нататък.
Не мисля, че мога да акцентирам достатъчно, но.. това, че фотографът е фотограф, не значи автоматично, че той има най-добрия поглед върху потенциалната най-добра реализация на фотографията. Дизайнерът е прекарал сумати часове в търсене на правилната декорация; знае перфектните дни, в които слънцето ще влиза от конкретна точка в дадено пространство; изкарал е часове в аутокад или други програми. С други думи, прекарал е много повече време в проучване на пространството, като нищо може той да знае за ъгъл, от който може да се получи уникален поглед. Ако сте фотограф и четете това, не се срамувайте да искате мнение, да давате шанс на човека отсреща да изкаже погледа си. Това се нарича колаборативна работа, а така се раждат най-добрите реклами.

Още повече – ако се правят фотографии за печат конкретно трябва да се има предвид цялостния дизайн. Това значи текст, лого, други изображения – с всичко това трябва да се съобрази фотографът, когато прави рекламния кадър.

7. Забавяне в сроковете на обработка

За жалост това не е рядко срещан проблем при нас фотографите. (Пък и не само като се замисля, защото постоянно чувам същото за майсторите за ремонт на коли, апартаменти, дизайнери, уеб-дизайнери и тям.) За това имам само едно решение – или поискайте предварително договор с ясно описано време за реализация, или натискайте своевременно фотографа за ъпдейти около това как върви работата. Казвам го всичко това с ясната представа, че повечето хора няма да го направят. Аз също не го правя, защото ми е неудобно да притеснявам някого дори когато съм си в правото. Природа.. какво да я правиш. Но пък поне може да се опитваме и да акцентираме на моралната отговорност, която всички ние носим за сроковете, в които реализираме труда си и да очакваме същото отсреща.

8. Забавяне във финансовите аспекти

Твърде много пъти съм бил бавен в заплащането при вече свършена работа при това без предплата в никакъв аспект. Включително и съм оставал “с пръст в уста”. Ако наистина оценяте труда като философска величина, то ще разберете, че коректното заплащане спрямо уговореното трябва да се случва акуратно и в срокове. Ако нямате възможност финансова към момента, по-добре изначално прецизирайте бюджета си, за да не се чувствате неудобно един ден, когато се стигне до плащането. Ако пък след свършена работа имате временно финансово неразположение, коментирайте го с фотографа, споделете, че ще направите всичко възможно да се изплатите и го дръжте в течение, аз лично бих разбрал и бих влезнал в положение. Защото в крайна сметка всички сме хора, на никого не му е лесно..

Епилог

Както и в предишни статии, тук също бих желал да благодаря, ако сте стигнали в четенето си дотук. Имам навика да словоотделям доста пространствено, но пък считам, че една по-широка обща култура при всяка една страна винаги носи със себе по-добър краен продукт и желание за работа. Защото за мен едно от най-прекрасните неща на този свят е да работиш с удоволствие, с желание и дори настървеност. Може да е само при мен това, но нещо малко в мен ми подсказва, че и при човека, който чете това, също може да се каже същото. 🙂

За мен ще е също удоволствие, ако мога да ви асистирам с опита си в сферата. Може да погледнете част от портфолиото ми, а също и част от клиентите, с които съм работил досега.

Усмихнатост и бодрост,
Драго

В тази ще се опитам да бъда обаче малко по-изчерпателен, защото считам, че всяка една бъдеща двойка трябва да знаят няколко ключови неща, когато се доверяват на някой сватбен фотограф или видеограф. Само да предупредя – имам свойството да се опитвам да бъда хумористичен. Указал съм местата за хумор по надлежен ред, за да не се получават конфузни обърквания.

Къде да търсите фотограф

Дето се казва, да започнем от азбуката. Имате 3 варианта – вашата приятелка Гинка се е оженила преди 260 дни и си спомняте, че снимките са били хубави, когато ги е получила 6 месеца по-късно; фейса, където сте видяли около двеста дузини реклами на фотографи досега; или google, където сте прелистили 3 страници, отворили сте 33 прозореца и сте пред нервен колапс.Моят принципен съвет е следният: ако сте били на сватба досега и ви е харесало поведението на екипа, който е бил отговорен за снимките и видеото, а впоследствие и самият материал, то погледнете първо натам. Разпитайте за цените, разгледайте още фотографии, попитайте дали всичко е минало по план.Дори всичко да е окей, помислете върху това – Е ли е наистина стилът на фотографа реално репрезентиращ това, което аз бих искал/а да видя в моята сватба. Ако да, то супер! Само че има много сватбени фотографи и всички те се различават малко или много.

Когато преглеждате портфолиото.

Ако не сте си избрали фотограф, то отворете всичките първи 2-3 страници в гугл. Почнете да преглеждате и ако виждате доста снимки, които не ви допадат, или стилът е много различен, директно затваряйте таба. Така максимално ще съумеете да съкратите първоначално авторите. И пак повтарям, трябва да обръщате внимание на стила, някои фотографи са чисто репортажни, други много, много художествени.

Когато преглеждате цените

Вече сигурно сте си казали: “Да, ама накрая ще останат само най-скъпите фотографи и видеографи!”. Чисто теоритично това е абсолютно логично, ала статистически е 100% невярно. Истината е, че в момента под българския Слънчо има адски, адски, АДСКИ много добри сватбени колективи и далеч не всички ще ви таксуват така, както някоя БеГе звезда от плеймейтския ни небосклон (примерно).
Така че има голяма вероятност да попаднете на абсолютно адекватни цени спрямо годината, в която търсите.
Много ясно има огромен шанс да отсеете и най-евтините, но щом сте ги отсяли вече, дали това не е и по-добре за вашите спомени, които ще бъдат уловени по по-добрия за вас начин?
Така или инак, тук вече идва нелеката част да се стигне до 1-2-3-ма фотографи/екипи. Тук аз не мога да дам съвет, единствено мога да ви кажа нещо от обща перспектива. Ако си купувате хляб и знаете, че единият от 90ст е гарантирано не толкова качествен като този от лев, дали ще е толкова голяма разликата ако дадете още 10ст, за да вземете по-доброто? Разбира се, ако разликата стане доста по-голяма, тогава трябва и да се запитате дали не се разтягате финансово твърде много..

Когато се свързвате с фотографа

Питайте за датата, ако не го познавате, пожелайте и да го видите. Имайте предвид, че със сигурност той ще се покаже като рицар на голямозуумов обектив, тоест, ще покаже най-хубавото от себе си, все пак фотографите трябва да са и бизнесмени. Оставете да плати сметката, нека се пържи в неведение дали не се е прецакал и с едно кафе и клуб-сода! ( Шегувам се, разбира се.. принципно. 🙂 )
Иначе тази среща е важна от гледна точка на това да сте сигурни, че определени неща ще могат да минат по начина, по който вие желаете. Трябва да разберете дали човекът е гъвкав или е роден тиранин, облечен като ходеща камера. Генерално може да обсъдите как мислите да се случат нещата в сватбения ден, ако има опит човекът, веднага ще ви подхвърли доста полезни идеи и мнения!
Също тук е моментът да му съобщите колко малко време ще има за фотосесия и как за 60 минути ще трябва и фотографът и видеографът да дадат най-доброто от себе си. Само му наблюдавайте реакциите. ( Или поне за моите гарантирано ще видите как сбръчквам чело и започвам да гледам философски върху нещата с дълбоко зареян синеок поглед в синевата.. 🙂 )
Говорето за плащането отворено и директно. Уточнете дали ще има депозит и кога ще се изплати цялата сума. Най-често депозитът е до ден-два след срещата, а останалото в деня на сватбата.
От личен опит ще споделя нещо – когато младоженците сами подемат темата за депозита, аз разбирам, че те са наистина сериозни и в действителност желаят Аз да бъда техният фотограф. За жалост съм изпадал в доста неприятни ситуации, в които не съм взимал депозит и няколко дни преди събитието, хората се отказват, въпреки че преди това са изразявали невероятен ентусиазъм. Доста е нараняващо откъм морална гледна точка, но това е ситуацията.. Това са редки случаи, да не кажа, че е 1% на фона на всички останали прекрасни хора, с които съм имал радостта да работя!

Малко преди сватбата

Питайте го как е от куртоазия и му съобщете финално нещата. Ако го направите в писмен вид ще е просто супер. Аз лично така се чувствам най-сигурен, поради няколко причини. Номер 1, тъп съм и Номер 2, тъп съм и на всичкото отгоре не помня.. Така ако всичко е написано, е много по-лесно за ментално обхващане.
Може да му благодарите за почерпката и да му съобщите, че сте запазили 1 място за седене за екипа му, за да може да се редуват спокойно, почивайки един по един. Шегувам се! Не го правете, че може и да не дойде..

По време на сватбата – Законът на Мърфи

1. 1. Графикът – ще бъде нарушен
   2. Фотосесията – може и да отпадне
   3. Снимките с гостите – ще се объркат и ще настъпи хаос
   4. Приемането на подаръци и снимки – ще ви заболи челюстта от усмихване
   5. В ресторанта – ще се обикаля по масите за несъстоялите се снимки, диджеят ще е забравил да включи пушек-машината за първия танц
   6. Тортата – ще се забави рязането
   7. Оувъртайм – ще има, тортата е виновнаРазбира се всичко това е в кръга на шегата.. донякъде. Но все пак го имайте наум, защото много, ама наистина много често нищо не се развива по план. Просто бъдете спокойна ( обикновено мъжът рядко е особено задъхан от ситуацията..).

Няколко важни неща обаче ми се желае тук да споделя.
* Разберете се предварително къде ще е фотосесията, не го оставяйте на шанса и каквото стане! Вие ТРЯБВА да искате да имате хубави фотографии, а повреме на сесията могат да станат чудесни неща.
* Разберете се кога ще са снимките с гостите. Изключително важен момент е това, защото може да изгубите ценно време, за да се снимате по 2-3 пъти с всички гости навсякъде и накрая да не остане време за снимки и видео на вас самите! Дали защото аз много разчитам на тези фотосесии в деня на сватбата и затова винаги искам да съм сигурен, че ще остане време за тях.
Моят съвет е снимките с гостите да ги правите или в ресторанта при получаването на подаръците или на welcome drink-a преди ресторанта. Но да е всичко наведнъж. Ще има чакане особено ако сте поканили всички до 9то коляно.. (Шега, но и факт.)
* Тортата и фотографът и обратното. Повечето уговорки са до рязането на тортата и в 90% от случаите тя идва 2 часа по-късно, а компанията на обективите вече стои 2 часа над договореното. Ако е млад екип, най-вероятно ще си замълчи, но ако са хора с много сватби, бъдете готови за Разговора. За да го направите по-приятно има два варианта. Първият, следите времето и задължително сервирате тортата в уговорените часове, или, вторият, просто бъдете обективни към себе си и към колектива и оправете взаимоотношенията си, за да няма излишно напрежение в този прекрасен ден.

Успокойте се, за бога!

Тук какво да кажа. Дами, успокойте се, на шаферките и кумата също вече им е до гуша от всичко.. Това е ВАШАТА СВАТБА, вашият миг!

На тема спокойствие и веселба може да прочетете този мой разказ за една от най-лудите сватби, които съм снимал досега (може би).

След сватбата

Обикновено може да получите нещата от месец до 6 месеца. За видеото и повече. Много ще е добре да сте запознати предварително със ситуацията. Малко са фотографите в България, които ще доверят част от работата си на друг, за да може да ви дадат снимките по-навреме.
Силно се надявам, че няма да изпаднете в момент, в който да ви забавят много над допустимото.
Впрочем, като получите фотографиите и видеото, облигаторно ги качете поне на 2 места!!!! Пак повтарям – това са Вашите Спомени, пазете ги, защото информацията се губи и няма гаранция, че сватбеният ви екип ще ги е запазил…

Епилог най-накрая..

Това е като цяло, скъпи бъдещи младоженци. Може да съм попропуснал нещо, ако се сетя, задължително ще го прибавя, за да е максимално пълна статията.

Както обичам да казвам, ако сте стигнали дотук, то ви благодаря много за отделеното време, явно сте доста ентусиазирани, за да прочетете 1421 думи до точката.

Ще се радвам да разгледате моята сватбена фотография, където ще намерите още информация. А долу ще видите доста приказни моменти, които съм успял да уловя.

А ако се чудите защо въобще снимам сватби, кое ме мотивира и ме кара да имам толкова много енергия постоянно, ето в тази статия от линка може да разберете. 🙂

Много усмивки и прекрасни емоции,

Драго Драганов[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

Load More...

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][:]

На всички ни е ясно колко драматичен може да бъде сватбеният ден по принцип. Още по-ясно е за една булка колко грандиозно драматичен може да бъде същият този ден.. :))

Но май никой не се е замислял как може да изглежда този ден именно през погледа на фотографчето! В тази статийка ще ви разкажа една съвсем случайна история на измислен фотограф. Да го наречем най-произволно – Драгомирчо.

Драгомирчо е много готин човек, даже айляк-човек. Обича да става много рано, когато може и когато е наспан. Обикновено това става в 10-11 сутринта. Също много харесва да хапва кисело млекце от 3% (добрата междина между 4,5% и 2%) с овес и семки за хрупкавина. А след това да си направи едно предраго еспресо с нещо сладинко на музикалния фон на сутрешен чилаут или джазз-кафе.

Дотук добре. Обаче нашият човек успява да легне в 3 през нощта и наглася 5 аларми да стане в 7, за да може спокойно да не се наспи и с ценен времеви недостатък да закуси и Не изпие кафето. Е, много ясно, че не само не успява да стане в 7, не само че не успява да закуси, ами и е забравил да си подготви облеклото за сватбата. Тук само да вметна, че Драгомирчо много се дразни на рекламни фотографски тениски с логата и имената на фото-видеографчетата, защото е козирог, и обича да се конти като типична мъжка коза.. Съответно, настъпва същинска криза, как в 7:30 да не се вдигне цялата къща във въздуха, докато се изглади проклетата риза.

Както и да, всичко е под контрол. В 8 трябва да е в незнаен за него фризьорски салон в преколонизирания Кючук Париж. И тъй като той се губи във всяка една възможност, решава и този път да го направи за всеки случай, все пак традициите са важно нещо! Иначе докато стигне до тръгването му отнемат също гарантирани 5 минути да запали разкошното пежо 206, още познато като най-издръжливата кола на земята.

Още нещо – по стълбите чантата с обективите се отваря и много любопитно един преобемист обектив решава, че е време за сутрешна летежна йога с бетонов привкус. Слава богу, че Драгомирчо е дал доста средства за този обектив, та поне издържа без колебания теста на тъпия отворен цип и минава само с бодро събуждане на целия входен колектив. О, да, и вече е с обърната резба.. буквално. Нищо, поне вече е непродаваем, смятайте колко висока му е цената вече..

Иначе във фризьорския салон е готино. Дамите вътре се оказват с повече техника от мен. Камера с повече от един обектив, осветление, което явно е на основата на слънчевата светлина – толкова силно, че сигурно цялата кооперация кара на възобновяема енергия от него. И аз се чудя, що после булката си тананика “моите кафе-е-е-ви очи” (последното е написано с мастило). Явно е било драматично пред осветлението.. Така или иначе фризьорката направи яките кадри, пък аз се въртях сред духовите инструменти във фризьорския салон.

От салона сме към село! Неочаквано развитие за едни градски чеда, но това е положението. По пътя трябва някъде да изоставя неразвалящото се пежо. Усещам уплаха на дамата някой да не посегне на колата. Съчувствам ѝ за невинността, точно като невястите от книгите на любимите ни български възрожденски писатели – тя е неопетнена.. не е шофирала Пежо явно. (Пежо 206, година 2001, продавам го за 3000, ако някой си търси кола, само вмятам небрежно.)

Пътьом разбираме по радиоточката, че оркестърът ще закъснее. Тя го приема философски, моли ме да ѝ подам телефон и набира с едната ръка бъдещия си мъж, с другата стиска освободено руля и натиска крачната подложка за ускоряване – предстои нещо драматично, сигурен съм. Моя грешка – всичко е точно, обясни му няколко неща набързо със спокоен глас във високата гама. Сигурен съм, че при него всичко се е изяснило набързо, като цяло и не чух да казва нещо през цялото време на разговора им, явно е съгласен с всичко. 🙂

Иначе оркестърът закъснявал с 30 минути, като това автоматично ме наведе на доста бавни мисли за бързината, с която ще се наложи да развият събитията. Тамън си бях помислил, че това ще е първата сватба, в която всичко ще се развие по план.. Ама така е по-забавно, от друга страна така няма да можеш да се отпуснеш и за секунда.

Споменах ли, че не можах да закуся? Нищо, аз и без това не съм гладен, ще пийна вода. И без това после цял ден ще мина на традиционната сватбена дехидратираща диета на фотографа. Тя е много добра за правилната координация на щракащия пръст камерата с централната кофа на раменете ми.. Всъщност имам фъстъковка от лидал, ама пък вярно, че тя е в багажника на колата. Нищо, не съм гладен.

Свършва бензинът, спираме да заредим на много криминална бензинооостанция. Тъй като закъсняваме, от бензинооостанцията ни правят реверанс и тичат да ни помогнат да не можем да тръгнем – има проблеми с плащането. Не отнема много – максимум 5-10 минути. През тези минути аз осмислям положението и преценям, че не ми харесват бензинооостанциите в Гърция, твърде студени са, няма това топло отношение, както при нашите. Да не говорим, че 80% от тях не работят, тук поне имаме на всяка крачка. Сетих се за един много ценен нужник, който посетих по същия път с друга дама напът към апартамент, който трябваше да се заснеме. Дали не беше същата бензинооооостанция? Както и да е, тръгваме със спокойна газ.

Навлизаме в балканската част на пътя, успявам да направя няколко тотално размазани снимки, отбелязвам успеха с подобаващи звучни въздихания, за да може и тя да се порадва малко днес. Даже правя слоу-моушън, после колегата да се радва и той малко на качествени видеа.

Почти сме в селото, пътят е чудесен, виждам пресни участъци по асфалта, трябва да са макс на 15 години, според мен. Иначе почти няма кратерни ями.

Влезнахме в селото, минахме покрай няколко образцови дома (по соца е било престиж да имаш тази табелка на дворната врата, апропо), минахме покрай ъгловия магазин за фреш от лимонада и астика и паркираме. Посрещат ни с бурни аплаузи. Всъщност мен никой не ме посреща, явно са за нея майорно чуто. Вадя голямата талпа (камера), за да докажа моето екзистентно фотографско надмощие. Веднага отеква звучно пляскане на огледалото в камерата, кадрите на булката с родата се роят като нещо.

Получавам няколко ведри усмивки, успокоявам се, че съм на правилната сватба. Очите ми шарят да правят хубави снимки, странно защо обаче по фотографиите ми се шарят само луксозни амюз бюшове от луканки, сиренца, мечове забити юнашки в хапове с лютеница?

Иначе говорът е интересен, звучи ми доста познат, защо ли? Хората са мили обаче, майката на булката ме усети, че съм закусил здраво и ми приготви няколко бързи блюда от филии с 9-месечно сушени подковки, прясно узрял кашкавалец от близката мандра и сладкинѝ.  Успявам да гаврътна две бръзи филии и се чувствам готов за борба. Камерата с обектива и метала отдолу тежат сумарно 3 кила картофи, калориите хвърчат мъжката, дори пържените картофи не могат да запълнят калорийния дефицит.

Настъпва мигът за Фотосесията на булката. За нея специално се събира моминския съвет начело с майката, сестрата, стринката, балдъзата, лелята, етървата, 10те братовчедки, и Драгомирчо. Чувствам се добре и не съм притеснен, като цяло никой не очаква да направя уникални снимки и да ги покажа на малкия екран на всички, за да може всички да ги видят перфектно и да изохкат с изумление.

Всъщност стават много хубави, естествени, искрени фотографии. Успявам да вкарам ювелирното ми осветление, осветявайки стаята все едно сме запалили фойерверките за Нова година за цялото село. Успявам да прогоня голяма част от колектива, за да направя 1-2 снимки и на булката.

О, да, щях да забравя. Стана малка касапница и получих няколко невидими припадания, макар че имам усещането, че булката и сестра ѝ ме усетиха, тъй като очите ми прехвърлиха няколко цвята и от сини станаха кафеви, сиви и накрая пак си възвърнаха обичайната безцветност. Дамите прецениха, че ще е забавно да пробият няколко уши със специално медицинско-алкохолизирани шила. Болката в очите на булката беше зрително-показателна, ала и с ясни намеци на удовлетвореност от мъжкото борбено отношение на сестра ѝ, която беше крайно детерминирана да прониже с шилото си тези хрущяли. Този натюрморт ми амортизира възможността да говоря добре, затова започнах да използвам ясни междуметия, за да отбележа възхищението си от женската мъжественост в тази много нормална сватбена ситуация.

Успя да я прониже, а с това и да прониже финално моето и без това липсващо желание някогаш да си сложа обеци. Дамите бяха много усмихнати и бодри след тази борба, явно е типично за жените, аз лично се чувствам толкова бодър след нещо по-семпло като вкусна вафла без транс мазнини.

Чух вувузел.. вувузле исках да кажа. (Тук още не знаех, но скромни и неуморителни 10 часа по-късно, докато си шофирах пежото към дома, още щях да чувам това ужасяващо кречетало в мозъка ми.)

Всъщност и тук свършва част I от моята история за деня на сватбения фотограф. Който и да си ти, ако си стигнал дотук и дори искаш да четеш още.. не казвам, че ти има нещо, но явно трябва да си доста забавен човек по природа…

Част втора от сватбените преживелици!

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_masonry_grid post_type=”post” max_items=”5″ show_filter=”yes” grid_id=”vc_gid:1582410232021-240bf1fd-bd24-10″ taxonomies=”32, 30″ filter_source=”category”][/vc_column][/vc_row][:]

Навярно, ако не се занимавате с фотография въобще, бихте се запитали абсолютно адекватно: “Леле, какво толкова, всички снимат сватби!” И бихте били прави.

Интересното е при сватбите, че много малко хора започват с концепцията да снимат именно сватби, сигурно 99% от фотографите всъщност започват с мисли как да станат страхотни портретисти или пейзажисти. Но много малко се “юрват” в сватбената фотография.

Сравнително подобна е и моята история. Ето как започна тя, тъй като много хора са ме питали.
Първоначално преди над 6 години ми се наложи да помогна на моя татко като модел на негов бранд за тениски, а впоследствие изведнъж ми се отключи желанието да започна аз да правя фотографиите.

И всъщност точно комерсиалната работа около правенето на фотографии за модна линия всъщност ме въведе в сериозната фотография.  Не портрети, не пейзажи, не сватби – дрехи.. След това пък започнах постепенното откриване на почти всеки един стил от фотографията, поради феноменалното ми вманиачаване в нея. (Което продължава все още.)

След няколко години на усилена работа като архитектурен и продуктов фотограф получих покана да снимам сватба на едни прекрасни хора на които съм страхотно много благодарен.
Естествено не мога да кажа, че съм бил особено ентусиазиран, на фона на това, че преди това съм правил модни портрети или пък съм снимал прекрасен апартамент, ала все пак реших, че е време да опитам.

Мислех, че да снимаш сватби е нещо на по-долно ниво от рекламната фотография. Че е нещо, което обикновено снима чичо Петрун от близко село на Асеновград с неговата драга възлюбена Благойка, видеооператор. Двамината сумарно с опит от над 40 години в недигиталното заснемане на знойни селски оркестрални сватби в поречието на свещената река Чая.
Знаех, че в България повечето фотографи се препитават именно с това, но за мен това беше от никакво значение, тъй като аз снимам, заради самата фотография основно. Заради любовта към фотографията..

Е, както сами подозирате вече, – бях толкова тъпоъгълно грешно далеч от тези ми размисли, че не е истина. Никога преди тази сватба нямаше да повярвам, че мога да се насълзя 10 пъти (козирог съм..); да се засмея 100 пъти; да ми се прииска аз да се разтанцувам и да запея (пак ще повторя с добавка обаче – козирог с асцендент телец). Позитивните емоции, които успях да изпитам бяха прекрасни и толкова силни. Въпреки страхотното ми притеснение дали ще се справя на нужното ниво за тези двама влюбени, не преставах да мисля колко позитивизъм, приказност, свръхилюстративна радост блика от тях, от техните приятели и въобще позитивният вайб (трябваше да пусна в употреба поне една чуждица в името на младото поколение), който се ветролееше в пространството.

Доста думи за нещо толкова семпло. Просто се чувствам аз радостен, когато виждам другите хора радостни. Кара ме да съм енергичен, зареден, креативен, мислещ, различен и даващ. Кара ме да желая всяка една моя фотография да донесе повторна радост както на младоженците, така и на техните семейства, приятели, близки.

Това значи ли, че съм престанал с рекламната фотография за сметка на сватбената фотография? Не, ни най-малко. Всъщност да деля ума си в няколко полета ме кара постоянно да търся, да се развивам, да експериментирам. Постоянно държи влечението ми с пълна сила и ме кара да ставам по-добър от предишната фотография. Всичко това е с цена, разбира се. Постоянно работя.

Приятели, изключително ценно е да имаш възможността да заснемеш някого и да знаеш, че един ден, когато си види фотографията, пак ще изпита тази толкова силна и прекрасна емоция от радостта на мига.. сякаш отново е тук и сега…

Ако сте стигнали дотук, то моите поздравления и благодарности за отделеното време, надявам се да ви е било поне малко интересно! Не се притеснявайте да драскате по някой друг коментар, безплатно е! :))))

Ще се радвам и да разгледате много от чудните мигове на които съм имал радостта да присъствам. Ето на този сватбен линк. Ако пък имате допълнителни въпроси, винаги може да ме търсите по телефон или имейл.

Усмивки и позитивен ден!
Драго

Всекиму ясно е как изглежда добрата, хубава фотография. Всеки от нас има свои възприятия, някои от които са крайно индивидуални, други са силно социумно подредени. С други думи няма човек, който да няма понятие за това що е добро. Ала честно казано тук хич не ми се влиза, защото философствуването може и ще мине границите на фотографското.

И така – какво реално конституира фотографията като добра? Моето лично мнение е, че тази фотография е такава, когато тя предизвиква емоция. Емоцията е нещото, което ние помним ужасяващо силно и длъжко. Тя ни кара да излизаме от едно състояние и да влизаме в друго. Кара ни да се реем в щастливост, или да дълбаем в ужасното.

Както и да е – тя ни провокира. Кара ни да помним и да търсим още. Още от същото, защото може да е пристрастяваща и всепоглъщаща. Това за мен би илюстрирало чудесната фотография.

Тя трябва да те блъска, удря, дразни. Радва, разсмива, повдига – потиска, замисля, натъжава. Трябва да те кара да мислиш, да те кара да немееш, да чудееш..

А има един особено красив момент, апропо, в който фотографът дори може да улови емоцията и нейната непринуденост, а така да предизвика емоцията в по-късно гледащия същата емоция. Нали сте виждали – картина в картината.. Казано инако – емоция в емоцията..

Неслучайно за мен е върхов миг нещо толкова семпло и елементарно за всекиго другиго. Просто да уловя с камерата тази емоция особено когато е толкова пърхаща, жизнена, радостна и игрива. Това ми носи небивала усмихнатост и бодрост, сякаш я чувстваш въз себе си за себе си.

Забелязал съм, че едни от най-любимите ми фотографии са се получавали в най-естествените мигове на отсрещастоящия човешки обект. Толкова непринудени и чисти, че абсолютно не ти пука дали са с магическа острота, косата дали е перфектна, дали фокусът е паднал на “задното” око и тям. Тази непринудена емоция те обагря, а когато знаеш, че още някой друг ще се усмихне по нея, това прави момента истински минитриумф..

Добре де, а какво правим, ако не е човек отсреща или някое мило животинче? Лесно. Просто трябва да се придаде с фотографията желание да изпиташ емоцията от… това да изпиеш перфектната глътка ристрето, перфектната плодова нотка на розето или сочността на невероятно изпечения мидиъм стек от нахут (щях да напиша нещо друго, но да сме вег.-коректни). Игра на цветове, на светлини, на форми и на идейност – всичко това те провокира и те замисля. Това пък конституира за мен перфектната рекламна фотография.

Та.. за да закръгля всичко дотук – това е причината все да виждате из страниците ми за тая пуста емоция. Знам, че все за нея дърдоря всекиму, ала комай си струва някой да се опита да я включи в менюто си за следващата фотография.. нали? :)[:]

I. Що е то архитектурна фотография?
II. За автора накратко
III. За ползата от професионалната интериорна фотография
IV. Съвети при заснемане на интериорна, екстериорна фотография
V. Финал и Галерия

…

I. Що е то архитектурна фотография?

Тук нямам желание да се спирам и да губя ценно време на читателя. Чисто и просто това е заснемане на най-голямо разнообразие от сгради като хотели или къщи, учреждения, локации с архитектурна значимост, постройки, отделни елементи и прочие, и прочие… Може да бъде външна, така и вътрешна.

…

II. За автора накратко

Слагам това поле на толкова необичайно място не заради друго, а защото все пак е важно кой пише..
Казвам се Драгомир Драганов и се занимавам професионално с интериорна фотография вече от немалко години основно специализирайки в луксозни хотели и заведения. Да работиш в това поле на фотографията дефинируемо изисква много отдаденост, мислене и желание, но също носи и изключително удовлетворение!

…

III. За ползата от Професионалната интериорна фотография

Тук умишлено подчертах думата професионална, защото много хора губят своето усещане за реализъм. В днешно време всеки е способен да направи една екстериорна фотография на хотел или сграда със своя телефон и да нарече работата свършена. Това обаче е доста далеч от истината…

Целта на една снимка е не просто да бъде документална, а да създава желание, трепет, емоция! Хората са свикнали от ужасно много години да виждат един почти съвършен рекламен продукт, който да имплицира именно тези свойства. Когато видиш фотография на даден ресторант, ти трябва да поискаш да си точно в него, точно по това време и в абсолютно подобна приятна компания.
Съответно ако снимката просто е една безвкусна компилация от лошо качество на картината, странен ъгъл и липса на живост, то потенциалният клиент чисто ще я подмине и забрави..

Емоцията, трепетта от една фотография (при това без значение дали ще е архитектурна, пейзажна, портретна и т.н.) се съзидават от най-различни фактори включително и най-вече – опит на фотографа, разбиране нуждите на клиента и техника. И макар в подходящите ръце дори телефон да може да свърши определена работа, то това са отделни случаи и те включват отново професионалното изградено мислене.

Ако сте собственик/ци на хотел, ресторант, апартамент и имате нужда от професионално решение за заснемане, разгледайте повече от моята работа в портфолиото ми.

Ако пък сте начинаещ или не само, който желае да разгледа някоя друга идея, как да снима архитектура по-качествено, можете да продължите надолу към съветите.

IV. Съвети при заснемане на интериорна, екстериорна фотография

Преди да започна с изброяването им обаче – една бърза отбележка. Не са подредени по значимост, а са просто изредени. Реално погледнато всеки един от тези елементи е важен и нужен конструкт благодарение на който да се получи чудесен продукт!

1. Сливащи се линии

Това спокойно мога да го нарека най-често срещания проблем във фотографиите на повечето тепърва започващи или само любители, а също и на 3D дизайнери. Широкоъгълните обективи са безценни за архитектурното заснемане, но обикновено на доста скъпа цена –  изопачават структурата на пространството. Ако погледнете сега навсякъде около вас, ще видите, че всички линии са прави, без значение под какъв ъгъл се гледат. Затова това е важно и да се предаде в снимката, защото никой архитект няма да желае да види сградата му как се изкривява и смалява в пространството, когато той е вложил толкова усилие в друга посока..

Решението: Винаги сънаблюдавайте поведението на обектива, който ползвате! Разучете кога изкривява най-много, кога пази линиите прави. Обикновено всеки един наклон на обектива надолу или нагоре ще създаде такава дисторсия. Дръжте апарата хоризонтален на земята, за да минимализирате. Изкривяването също се засилва при приближаване до прави линии, така че пробвайте да стоите леко по-назад.
Ако все пак е неизбежно – всичко това, с известно усилие, може да се коригира в програма за фотообработка (повече за това надолу). A също има случаи, в които може да се пренебрегне спрямо ситуацията.

2. Избиране на правилния ъгъл

Това е ключов конституент на добрата архитектурна фотография. Да избереш добрия ъгъл означава и да знаеш кои са важните елементи в пространството. Ако стаята има невероятно луксозно легло, то очевидно трябва да се избере правилния начин да се презентира. Най-често, заставайки по ъглите на помещението, би довело до достатъчно обширен кадър, в който и да има акцент като легло, картина и прочие.

3. Избиране на правилния миг

Най-общо възможностите са три: сутрин на изгрев, вечер по време на залез и в синия час след залез и, трето, през останалата част от деня. Естествено, едни от най-очарователните екстериорни фотографии се получават около изгревите и залезите. Светлината е мека, топла, обагряща в изключително въздействащи цветове. А от друга страна синият час носи рядкост и дори приказност на картината. Така че стига да имате такава времева възможност, възползвайте се!
А през останалото време, когато слънцето е високо и не толкова благоприятно, може да се концентрирате върху интериорните кадри на хотела, примерно.

4. Оборудване

Най-голямата страст на всеки фотограф.. Чак не зная откъде да започна.

Въпрос 1: Нужно ли е да имаме най-скъпата цифрова техника на пазара, за да можем да бъдем добри професионалисти?

Отговорът е абсолютно НЕ. Без значение дали сте с Hasselblad, Nikon, Canon и тям може да постигнете напълно адекватни резултати. Същото важи и за големината на сензора, където също не е необходимо да снимате с “fullframe” сензор или “средноформатен” и т.н. В ръцете на професионалист дори и един смартфон може да доведе до качествена фотография за уеб изобразяване.

Въпрос 2: А нужни ли са най-широкоъгълните или най-скъпите обективи? Ами изкуственото осветление?

И отново репликата ще ми е отрицателна! “Най-широките” обективи могат да доведат до миниатюризиране на пространството и до загуба идеен фокус. Супер скъпите пък обективи често включват аспекти, които не са от особено значение за интериорната фотография. Обективите с промяна на перспективата са несравнимо полезни в действителност. Но тяхната цена често излиза извън възможностите и рационалното инвестиране.
Що се касае до осветлението – в днешно време има някои бюджетни светкавици, които с правилна употреба, биха могли да създадат ексклузивна атмосфера. Да не говорим, че и без осветление се получават страхотни фотографии.

Решението: Забравете за вътрешното желание да имате най-скъпото и атрактивно оборудване.* С помощта на тяло с “кроп” сензор и обектив широкоъгълен обектив (незадължително Canon, Nikon) от поне 14мм към “кроп” сензора би могло да е достатъчно, за да обхванете голяма част от стаята в хотела, примерно. Обектив с минимална апертура f4 също е напълно достатъчен, имайки предвид, че ще се ползва основно при f8-11.
Осветлението. Не се притеснявайте да ползвате натуралната слънчева светлина. Ако пък търсите синтетична светлина, използвайте speedlight с дифузьор или с насочване към стена за омекотяване на светлината. Няма обезателна нужда от студийни блокове за по хиляди левове.
Също помислете за добра тринога, тя е от изключителна важност за интериорната фотография. Такава с видеоглава също може да свърши работа, но най-бързо би било с ябълковидна. С качествена тринога може да изкарате десетилетия и при ужасни условия на експлоатация, помислете върху това..

* Една важна бележка. Казвам всички тези неща, съдейки, че сте навярно едва започващ фотограф на лимитиран бюджет и познания. Ако вече вие имате повече от необходимите средства и мислите, че инвестиране в по-скъпо оборудване няма по никакъв начин да ви затормози, то преспокойно може да помислите за инвестиране в тела с “фулфрейм” сензори и нагоре, тилт-шифт обективи, силни моноблокове, допълнителни аксесоари и прочие.

5. Аранжимент на пространството

Може да имате всичко налично за една добра архитектурна фотография, но пространството да не е подготвено. Което значи следното: трябва да се обърне внимание на пердетата, защото те винаги привличат окото; леглото и чаршафите – обикновено погледът пада именно там изпървом; излишни кабели и аксесоари – това са дистракции, които могат да отвлечат окото от съществените интериорни решения; има ли гледка през прозорците, на която може да се акцентира; позициониране на модел/и или други странични комплиментиращи аксесоари като плодове, блюда, списания и прочие..

6. Постобработка

Не е облигаторна, но и страшно много зависи от това как се снима, какво се снима и за къде. Понякога са нужни най-малки модификации и изправяния на линии. Изчиствания от частици по сензора е абсолютно задължително, ако искате да предоставите акуратен продукт. По-дълбочинна обработка е от обаче силно значение, когато фотографията ще бъде излагана в голям формат и гледана от близо, защото тогава са много по-видими малките несъвършенства. Ако все пак снимката ще бъде изложена само в интернет, то и семпъл ретуш на контраст, цветове и осветоност би била достатъчна.

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/10/KKK7742.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/10/KKK7741-HDR_1.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=”600″]

7. Разбиране на нуждите на клиента

Това, че вие сте фотографът не значи, че разбирате всичко. Съветвайте се, търсете мнението на собственика, на декоратора, на архитекта, интериорния дизайнер. Не забравяйте, че те са прекарали страшно много време в обмислянето на пространството и сигурно имат добри идеи и за заснемането му.
Не забравяйте и да питате какво точно очаква клиентът. Моля ви, обърнете строго внимание на думата очаква. Това, че вие можете да предложите най-фамозната постобработка, най-невижданото осветяване или причудлив ъгъл на фотографиране, това не значи с облигаторност, че и клиентът го иска! Всичко опира до комуникацията, а това е принцип, който е всевалиден и излиза много далеч от рамките на фотографията.

V. За финал

Ако сте стигнали до тук в четенето, явно имате големи нерви, адмирации от мен. Аз се изтощих, докато го писах само.

Желая и да добавя, че тази статия е най-най-повърхностно докосване на тематиката. За повече инфо може да се реферирате до безброй статии, клипове, обучения на различни езици. Пък ако имате въпроси, може да реферирате към мен по имейл.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_masonry_media_grid grid_id=”vc_gid:1507041808214-b056f291-1ceb-5″ include=”5077,3616,3864,3860,3723,3859,5069,5072″][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

…

[/vc_column_text][vc_column_text]

Професионална Архитектурна Фотография

[/vc_column_text][vc_single_image image=”2016″ img_size=”full” alignment=”center” style=”vc_box_shadow” onclick=”custom_link” link=”http://nightchillphotography.com/arhitekturna-interiorna-fotografia/”][vc_column_text][/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][:]

Реалността, в която живеем, не е реалността, в която мислим, че живеем.

Много често чувам, че една фотография, която е обработена на фотошоп или друга програма, губи своята идентичност, действителност. Уви, не мога да бъда по-несъгласен с тази презумпция…

Ние знаем много добре, че човекът възпроизвежда ограничен брой цветове. Още знаем, че самата камера също има свой калибър, по който репрезентира така наречената действителност. От тези себедостатъчни премиси е напълно адекватно да се нарече като крайно необмислено твърдението, че чак след обработката фотографията започва да “губи” нейната антецедентна реалия.

Реално тя първично е загубила каква да е истинна презентативност (като наблягам на тази дума, без наличието на представката “ре”) на действителността. Тъй щото как е възможно от нещо, което е фалшиво, да се изроди изведнъж нещо право?

Всъщност фотографията е репрезентатор. Тя алтернира непрекъснато реалността такава, каквато си мислим, че е. Съответно, моето Аз, желаейки да създаде това, което желае да види, размива границите на нормалното с ненормалното, логичното с нелогичното, за да получи собствената си мисловно-идилична екзистенция.

Извън тези мимолетни размисли – ето и няколко от не толкова задълбочените ретушове на едни от фотографиите ми на град Пловдив. Като дори тук не съм включил имплементирането на луни, слънца, космически кораби, дядо коледа и прочие…

Навярно скоро бих и качил някои от портретните ми творения, а защо не и обработките на фотошоп в интериорната и кулинарната фотографии..

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2795.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2795-HDR.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK6537-2.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK6537.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9112.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/aliosha-bunardjika.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9179-2.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9179.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/after-orfei.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9229.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK6304.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/plovdiv-2019-snow.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2060-copy.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2060_1.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””][:en][vc_single_image image=”2023″ img_size=”full” onclick=”custom_link” link=”http://nightchillphotography.com/gradska-fotografia/”][vc_column_text]

This is a brief before and after or how “in fact” looks a photograph before the editing….

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2795.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2795-HDR.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK6537-2.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK6537.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9112.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/aliosha-bunardjika.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9179-2.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9179.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/after-orfei.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK9229.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK6304.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/plovdiv-2019-snow.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””]

[sciba leftsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2060-copy.jpg” leftlabel=”Преди” rightsrc=”http://nightchillphotography.com/cnk-content/uploads/2017/05/KKK2060_1.jpg” rightlabel=”След” mode=”horizontal” width=””][:]

Чудните сватбени моменти..

[/vc_column_text][vc_media_grid style=”lazy” items_per_page=”6″ element_width=”3″ gap=”20″ grid_id=”vc_gid:1474451739024-03bc3ac7-3bfd-4″ include=”2764,2765,2766,2767,2768,2769,2770,2771,2772,2773,2774,2775,2776,2777,2778,2779,2780,2781,2782,2783″][vc_empty_space][/vc_column][vc_column][vc_separator][vc_column_text]

И още много..

[/vc_column_text][vc_gallery type=”image_grid” images=”2786,2787,2788,2789,2790,2791,2792,2793,2794,2795,2796,2797,2798,2799,2800,2801,2802,2803,2804,2805,2806,2807,2808,2809,2810,2811,2812,2813,2814,2815,2816,2817,2818,2819,2820,2821,2822,2823,2824,2825,2826,2827,2828,2829,2830,2831,2832,2833,2834,2835,2836,2837,2838,2839,2840,2841,2842,2843,2844,2845,2846,2847,2848,2849,2850,2851,2852,2853,2854,2855,2856,2857,2858,2859,2860,2861,2862,2863,2864,2865,2866,2867,2868,2869,2870,2871,2872,2873,2874,2875,2876,2877,2878,2879,2880,2881,2882,2883,2884,2885,2886,2887,2888,2889,2890,2891,2892,2893,2894,2895,2896,2897,2898,2899,2900,2901,2902,2903,2904,2905,2906,2907,2908,2909,2910,2911,2912,2913,2914,2915,2916,2917,2918,2919,2920,2921,2922,2923,2924,2925,2926,2927,2928,2929,2930,2931,2932,2933,2934,2935,2936,2937,2938,2939,2940,2941,2942,2943,2944,2945,2946,2947,2948,2949,2950,2951,2952,2953,2954,2955,2956,2957,2958,2959,2960,2961,2962,2963,2964,2965,2966,2967,2968,2969,2970,2971,2972,2973,2974,2975,2976,2977,2978,2979,2980,2981,2982,2983,2984,2985,2986,2987,2988,2989,2990,2991,2992,2993,2994,2995,2996,2997,2998,2999,3000,3001,3002,3003,3004,3005,3006,3007,3008,3009,3010,3011,3012,3013,3014,3015,3016,3017,3018,3019,3020,3021,3022,3023,3024,3025,3026,3027,3028,3029,3030,3031,3032,3033,3034,3035,3036,3037,3038″][/vc_column][vc_column][vc_empty_space height=”15px”][vc_separator][vc_empty_space height=”55px”][vc_images_carousel images=”2018,2016,2023″ img_size=”full” onclick=”custom_link” custom_links_target=”_blank” speed=”3600″ autoplay=”yes” partial_view=”yes” wrap=”yes” custom_links=”#E-8_aHR0cCUzQSUyRiUyRm5pZ2h0Y2hpbGxwaG90b2dyYXBoeS5jb20lMkZwcm9mZXNpb25hbG5hLXJla2xhbW5hLW1vZG5hLWZvdG9ncmFmaWElMkYlMkNodHRwJTNBJTJGJTJGbmlnaHRjaGlsbHBob3RvZ3JhcGh5LmNvbSUyRmFyaGl0ZWt0dXJuYS1pbnRlcmlvcm5hLWZvdG9ncmFmaWElMkYlMkNodHRwJTNBJTJGJTJGbmlnaHRjaGlsbHBob3RvZ3JhcGh5LmNvbSUyRmdyYWRza2EtZm90b2dyYWZpYSUyRg==” title=”Професионална фотография”][/vc_column][/vc_row][:]

Сватбена Феерия..

[/vc_column_text][vc_media_grid style=”lazy” items_per_page=”6″ element_width=”3″ gap=”20″ grid_id=”vc_gid:1474315700288-254bbe37-966d-7″ include=”2066,2065,2057,2058,2059,2056,2048,2049,2050,2051,2052,2053,2054,2055,2060,2061,2062,2064,2073,2074″][vc_empty_space][/vc_column][vc_column][vc_separator][vc_column_text]

И още много..

[/vc_column_text][vc_gallery type=”image_grid” images=”2751,2750,2749,2748,2747,2746,2745,2744,2743,2742,2741,2740,2739,2738,2737,2736,2735,2734,2733,2732,2731,2730,2729,2728,2727,2726,2725,2724,2723,2722,2721,2720,2719,2718,2717,2716,2715,2714,2713,2712,2711,2710,2709,2708,2707,2706,2705,2704,2703,2702,2701,2700,2699,2698,2697,2696,2695,2694,2693,2692,2691,2690,2689,2688,2687,2686,2685,2684,2683,2682,2681,2680,2679,2678,2677,2676,2675,2674,2673,2672,2671,2670,2669,2668,2667,2666,2665,2664,2663,2662,2661,2660,2659,2658,2657,2656,2655,2654,2653,2652,2651,2650,2649,2648,2647,2646,2645,2644,2643,2642,2641,2640,2639,2638,2637,2636,2635,2634,2633,2632,2631,2630,2629,2628,2627,2626,2625,2624,2623,2622,2621,2620,2619,2618,2617,2616,2615,2614,2613,2612,2611,2610,2609,2608,2607,2606,2605,2604,2603,2602,2601,2600,2599,2598,2597,2596,2595,2594,2593,2592,2591,2590,2589,2588,2587,2586,2585,2584,2583,2582,2581,2580,2579,2578,2577,2576,2575,2574,2573,2572,2571,2570,2569,2568,2567,2566,2565,2564,2563,2562,2561,2560,2559,2558,2557,2556,2555,2554,2553,2552,2551,2550,2549,2548,2547,2546,2545,2544,2543,2542,2541,2540,2539,2538,2537,2536,2535,2534,2533,2532,2531,2530,2529,2528,2527,2526,2525,2524,2523,2522,2521,2520,2519,2518,2517,2516,2515,2514,2513,2512,2511,2510,2509,2508,2507,2506,2505,2504,2503,2502,2501,2500,2499,2498,2497,2496,2495,2494,2493,2492,2491,2490,2489,2488,2487,2486,2485,2484,2483,2482,2481,2480,2479,2478,2477,2476,2475,2474,2473,2472,2471,2470,2469,2468,2467,2466,2465,2464,2463,2462,2461,2460,2459,2458,2457,2456,2455,2454,2453,2452,2451,2450,2449,2448,2447,2446,2445,2444,2443,2442,2441,2440,2439,2438,2437,2436,2435,2434,2433,2432,2431,2430,2429,2428,2427,2426,2425,2424,2423,2422,2421,2420,2419,2418,2417,2416,2415,2414,2413,2412,2411,2410,2409,2408,2407,2406,2405,2404,2403,2402,2401,2400,2399,2398,2397,2396,2395,2394,2393,2392,2391,2390,2389,2388,2387,2386,2385,2384,2383,2382,2381,2380,2379,2378,2377,2376,2375,2374,2373,2372,2371,2370,2369,2368,2367,2366,2365,2364,2363,2362,2361,2360,2359,2358,2357,2356,2355,2354,2353,2352,2351,2350,2349,2348,2347,2346,2345,2344,2343,2342,2341,2340,2339,2338,2337,2336,2335,2334,2333,2332,2331,2330,2329,2328,2327,2326,2325,2324,2323,2322,2321,2320,2319,2318,2317,2316,2315,2314,2313,2312,2311,2310,2309,2308,2307,2306,2305,2304,2303,2302,2301,2300,2299,2298,2297,2296,2295,2294,2293,2292,2291,2290,2289,2288,2287,2286,2285,2284,2283,2282,2281,2280,2279,2278,2277,2276,2275,2274,2273,2272,2271,2270,2269,2268,2267,2266,2265,2264,2263,2262,2261,2260,2259,2258,2257,2256,2255,2254,2253,2252,2251,2250,2249,2248,2247,2246,2245,2244,2243,2242,2241,2240,2239,2238,2237,2236,2235,2234,2233,2232,2231,2230,2229,2228,2227,2226,2225,2224,2223,2222,2221,2220,2219,2218,2217,2216,2215,2214,2213,2212,2211,2210,2209,2208,2207,2206,2205,2204,2203,2202,2201,2200,2199,2198,2197,2196,2195,2194,2193,2192,2191,2190,2189,2188,2187,2186,2185,2184,2183,2182,2181,2180,2179,2178,2177,2176,2175,2174,2173,2172,2171,2170,2169,2168,2167,2166,2165,2164,2163,2162,2161,2160,2159,2158,2157,2156,2155,2154,2153,2152,2151,2150,2149,2148,2147,2146,2145,2144,2143,2142,2141,2140,2139,2138,2137,2136,2135,2134,2133,2132,2131,2130,2129,2128,2127,2126,2125,2124,2123,2122,2121,2120,2119,2118,2117,2116,2115,2114,2113,2112,2111,2110,2109,2108,2107,2106,2105,2104,2103,2102,2101,2100,2099,2098,2097,2096,2095,2094,2093,2092,2091,2090,2089,2088,2087,2086,2085,2084,2083,2082,2081,2080,2079,2078,2077,2076,2075″][/vc_column][vc_column][vc_empty_space height=”15px”][vc_separator][vc_empty_space height=”55px”][vc_images_carousel images=”2018,2016,2023″ img_size=”full” onclick=”custom_link” custom_links_target=”_blank” speed=”3600″ autoplay=”yes” partial_view=”yes” wrap=”yes” custom_links=”#E-8_aHR0cCUzQSUyRiUyRm5pZ2h0Y2hpbGxwaG90b2dyYXBoeS5jb20lMkZwcm9mZXNpb25hbG5hLXJla2xhbW5hLW1vZG5hLWZvdG9ncmFmaWElMkYlMkNodHRwJTNBJTJGJTJGbmlnaHRjaGlsbHBob3RvZ3JhcGh5LmNvbSUyRmFyaGl0ZWt0dXJuYS1pbnRlcmlvcm5hLWZvdG9ncmFmaWElMkYlMkNodHRwJTNBJTJGJTJGbmlnaHRjaGlsbHBob3RvZ3JhcGh5LmNvbSUyRmdyYWRza2EtZm90b2dyYWZpYSUyRg==” title=”Професионална фотография”][/vc_column][/vc_row][:]