fbpx

Сватбеният ден през погледа на фотографа Част 2

0
сватбена фотография

Такааа.. продължаваме нашата сватбена история за интересния ни приятел Драгомирчо и неговите сватбени фотографски приключения.. Ако не сте прочели първата част от нашия сватбен драма хумор, започнете от нея най-добре!

След убийството на моето желание някога да си сложа обеци, тъй като сцената изглеждаше толкова жива, все едно пред себе си да видиш в действие Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън от Досиетата Хикс отново заедно, започна малко по-забавен миг, в който трябваше все пак да направя фотосесията на булката, която изглеждаше като красива като холивудска актриса, макар и с пробито ухо в сцена на Скорсезе.

Мина леко и драгоприятно, тя беше силно концентрирана в снимките и в начина, по който ще отмъсти на оркестъра със име. По едно време отново се чу с годеника ѝ, милото момче, не знаеше какво го чака. Минаха и снимките със семейството, интересен момент беше, когато мамата изкара пръстен от 68-каратово злато, голям колкото всичките пръстени на сватбата. Усети се леко неловък момент, но булката го преживя мъжки и прецени, че ще го добави към разговора с бъдещия ѝ мъж.

Настъпи грандиозният момент. В селото пристигна това, което впоследствие щеше Драгомирчо и част от компанията на сватбата да го сънуват няколко нощи – Вувузелът. А с него и младоженецът. След като откраднаха няколко левчета от жеба му, го пуснаха до входната врата. Той се юрна с все сили, викове, трясъци и крясъци като разярен канадски елен да отвори първата врата, но изпадна в шок от свръхсилието на юнашката дружина от три дами и един малчуганин, които го възпряха. След това реши и той да извика част от неговото подкрепление, което включваше няколко боримечки и ключарят от Матрицата. След още няколко оркски вика те успяха да съборят портата на третата кула и да влезнат пред Баш вратата на булката.

Разбира се това всичко се случи с благоволението на булката, която тихомълком с 100 децибела извика благоносно да се разбързат малко с блъскотията, че окъсняваме. На тъгъдък (успях да напиша тая дума от първия път правилно) разбутаха последната врата и влезнаха да се огледат в стаята с булката. Намериха я. Настъпи нов вувузелен крясък и радост неземна. В този момент видях и колегите, леко зачервени, но готови за още битка снимаческа. Видях съвсем мимолетно, че са останали бонбони на шкафчето. Замислих се.. “Дали е твърде късно да отскоча за една секунда до шкафчето и да грабна едно бонбонче? Мне, май имаха хидрогенирани мазнини, но пък ми се хапва нещо сладинко, този вувузел усещам, че ще е гръмогласен още бая време. Не, зарежи, ще поснимам още малко, пък и тя сега ще иска да ги изкара от стаята, че ѝ писна да чака и без това..”

Та.. за булката ставаше въпрос, леко се отплеснах. Тя го прикани да му подаде някой друг лев и започна нова серия от Индиана Джоунс, кръстена Индиана Джоунс и Скритата обувка. После си спомних един от кадрите как младоженецът и още един от привържениците на Вувузела повдигнаха като истински щангисти от категория Скакалец свръхтежкия олекотен матрак, издавайки невероятни звуци, характерни основно за някои ранносутришни нужди, за да намерят обувката на булката.

След още няколко парички, дочух с третото ми ухо как булката гальовно му подсказва за оркестъра и закъснението, което неминуемо доведе до 3-минутното бързостепенно изпразване на стаята от всички хора и юрване на селското хоро. Тя видя оркестъра, но доказа, че е мъжкар и директно се втурна в забавата. Самото хоро беше дълго и енергично, само че на мен ми беше по-интерактивно на покрива, чувствайки, че съм Карлсон, който живее на покрива, но с камера в ръка. След още няколко кадъра и потеглихме задружно с колектива към Пловдив.

Забавата едва започваше обаче. Пътят наобратно от селото към града предостави нови интересни приключения тип Бързи и Яростни само че без мексиканци. По пътя един възрастен чичо реши да ни даде път като намали от 90 на 10, за да може да си изберем по-бързо дали да се блъснем в него, или да заобиколим. Решихме, че е по-разумно за момента да заобиколим, а впоследствие разбрахме, че заради друга ситуация той е бил наплашен, клетият човек..

След като беше пред-следизборен ден, бяха запечатили част от пътя до сватбения дом, та трябва да заобикаляме през нелегални чукари из централната част на градчето. След като стигнахме, разбрахме, че ще има време да посетим няколко музея, близката бирария, да направим бръз тур на Главната и да боднем едни гнусни дюнери от близките 15 милиона дюнержийници. Ако питате защо, значи питате. (Валери Божинов, Глава 7, Книга 95та)

Оказа се, че една от колите е закъсала по магистралата между селото и града. За късмет другите, дето бяха решили да се женят, взеха, че се нароиха по-ранко, та успяха да ни прередат нелегално и благодарение на тях, все пак успяхме да ги натикаме младоженците в Сватбения дом. Това специално беше по-голяма стая с хубави лонгитудинални светлини в центъра и големи екранни излъчватели на информация по поречието на двете ѝ страници. Хубави плочки също, апропо. Дамите вътре не бяха изнервени, та ми се наложи да проведа няколко задълбочени разговора за цигулките, времето и маслениците. На една от дамите толкова ѝ допадна неочакваната раздумка, че опъна една кратковременна софра, та да се почерпи междувременно.

сватбен фотограф пловдив

Както и да е, венчаха ги вътре двамцата, аз се вживях пак в ролята на папарак, порадвахме се, посмяхме се, тя го настъпа брутално, за да му се отблагодари за цялостното закъснение през деня, както и като генерална подготовка за живота. Целуна го няколко пъти.. явно му е простила, това е добро начало на следобеда. После слезнахме на долния етаж, за да хапнем от бързите въглехидратни блага, както и за една бърза фотосесия в стил Звярът и Красавицата.

В църквата беше забавно. Преди нея също. Успях да разгневя сестрата на булката, което доведе до силни радиосмущения в моята глава за бъдещето ми като фотограф на сватбата. Прецених, че вълшебно бързо трябва да изгладя отношенията, което май помогна, защото няколко часа по-късно ме покани да се изложа, опитвайки се да танцувам на страхотно дълбинна чалга песна.

Впоследствие видях, че на снимките съм успял да издокарам двамата като древнобългарските царе. Особено ме въодушеви колко величествено съм издялкал със светлината грационния нос на младоженеца. Почувствах се горд – такива носове България не е виждала от времето на Хановете. Погалих си собствения нос, и той има своите издължени свойства.

Излезнахме от черквата и те метнаха два гълъба да летят към близкия гълъбарник. Беше красиво и кратко. Попът им изръкопляска, явно не беше виждал толкова мистично мятане на гълъби. Настъпи моментът за Голямата снимка. 500 човека се наклониха един към другиго, за да скрият немалката черква. След няколко опита колегата фотограф да попречи приветливо на снимката все пак успяхме.

Слънцето тамън залязваше, озарявайки Древен Пловдив в неговата чудесна атмосферна замърсеност. Колегата фотограф Малкия Гошко и видеографа Иван Маратонеца се възползваха от това и направиха няколко чудесни изпълнения на двамцата. Аз си ходех по булеварда.

Хайде в ресторанта пък сега. Ще гледам тук да съм максимално кратък, че минахме 1100 слова. Драгомирчо реши пак да блесне като включи няколко изкуствени слънца в залата на речния хотел, за да може хората да не забравят кой ги дразни най-много. Спомних си, че младоженецът ми подхвърли в някой миг, че майка е очаквала да получи повече фотографско внимание. Разгледах опциите си и прецених, че ще хвърля All in в ресторанта и ще ѝ направя фотосесия. Дано се е получило.

Дойде и първият танц. След това свърши. Беше красиво и романтично. Тя го целуна няколко пъти, явно наистина си го е харесала този цар. Настъпиха лудешки хора. Младоженците, в опиянението си, почнаха да обикалят по всички маси и да се чукат с чаши с течности с цял антураж от фотографи.

След това фиаско, настипи момент за хранилка. Под мелодичните звучи от предишното столетие на Boney M Daddy CoOl аз се заех с питателното текучество на масата. Ако ме питате какво съм ял, нямам конкретна представа. Това е поради обективните фактори на цялостния стомашен глад, който преживях през деня. Последвалото солидно грухтене помрачи възможността да помня какво ям за сметка на самото ядене като акт на ревитализация. Съжалението на останалите компаньони на масата беше невидимоуловимо, но не ми пречеше на сладострастието. Колегата си поръча кафе от ресторанта. Получи наказателна доза разтворени елементи на кафе от Не с Кафе в чаша за сутрешен полупансион в хотел с 2 звезди и 1 четвърт. Клет човек, изпи две глътки с достойнство. Истински кафежия е Малкия Гошко.

Спомням си речта на Кръстника, смисъл, кръстника на сватбата. Беше недълга, накъсана, емоционална (особено за него, бая се беше зачервил), забавна и истинска. В крайна сметка е приятелят на Царя, нормално да се притесни. Танците продължиха с небивал захлас и радушност. Заляха песни на неподмладяващия се Веско Маринов. Лили Иванова се включи също. Закичаха се рози, кокичета, минзухари – страшно време настана. Имаше доста игри, доста закачки, публиката беше в дивашки добро настроение. Дойде и тортеният миг, където те си понамазаха кофите с торта с радост в очите, макар и малко да се виждаше от тях от тортата. Драгомирчо хареса тортата, беше многопластова.

сватбена фотография

Иначе колегите закараха Драгомирчо там, където беше оставил преди цялото това пътешествие колата. Никой не я беше откраднал. То пък щото някой се беше усъмнил в обраното..

Възрастните хора напуснаха сватбата с радост.. по младоженците имам предвид. Настъпиха бурни и разголени сцени на чалга вдъхновение. Моят апарат изпита небивал дискомфорт и изпръхна. Майорно погледнато сме свикнали, даже една песен на Камелия от класическия период около 1890 година дори Драгомирчо замалко да вдигне на импровизирания подиум. Сватбата приключи готино, всички се събраха пред речния хотел с ясна концепция за още чалга мероприятия. Дойде един от най-веселите гости, който изглеждаше и от най-подпилите, с едно вълшебно 6-цилиндрово ауди-о. Явно това е част от финалната права до Секретс. (Странно име за дискотека, апропо. Макар че секретите след изпотяване със сигурност не са малко. Гарантирано е промислено контекстово.) След 22 минути на уговорки не успяха да ме убедят в правотата на забавлението в Секретс и тръгнаха с ауди-ото. Бях малко притеснен за водача, но пък после се оказа, че през цялата сватба е лъгал пред антиалкохолната агенция и е слагал прясно деминерализирана осемкратно йонизирана вода от някой-си вир в Северна Ирландия.

Разбрах, че са завършили сватбата в дискотечницата повече от чудесно и с голяма доза наслада и забава. Какво по-хубаво? Дано с наслада и драгота им върви целият живот на тези чудесни млади хора!

Всъщност и тук свършва последната част от моята история за деня на сватбения фотограф. Ама че луд ден, ама и ти си бая луд да прочетеш и двете части…

Comments are closed.

tothetop