[:bg]Реших да напиша тази кратка, и смея да изрека абсолютно непретенциозна, поредица от мисли за фотографията и в частност – емоцията.
Всекиму ясно е как изглежда добрата, хубава фотография. Всеки от нас има свои възприятия, някои от които са крайно индивидуални, други са силно социумно подредени. С други думи няма човек, който да няма понятие за това що е добро. Ала честно казано тук хич не ми се влиза, защото философствуването може и ще мине границите на фотографското.
И така – какво реално конституира фотографията като добра? Моето лично мнение е, че тази фотография е такава, когато тя предизвиква емоция. Емоцията е нещото, което ние помним ужасяващо силно и длъжко. Тя ни кара да излизаме от едно състояние и да влизаме в друго. Кара ни да се реем в щастливост, или да дълбаем в ужасното.
Както и да е – тя ни провокира. Кара ни да помним и да търсим още. Още от същото, защото може да е пристрастяваща и всепоглъщаща. Това за мен би илюстрирало чудесната фотография.
Тя трябва да те блъска, удря, дразни. Радва, разсмива, повдига – потиска, замисля, натъжава. Трябва да те кара да мислиш, да те кара да немееш, да чудееш..
А има един особено красив момент, апропо, в който фотографът дори може да улови емоцията и нейната непринуденост, а така да предизвика емоцията в по-късно гледащия същата емоция. Нали сте виждали – картина в картината.. Казано инако – емоция в емоцията..
Неслучайно за мен е върхов миг нещо толкова семпло и елементарно за всекиго другиго. Просто да уловя с камерата тази емоция особено когато е толкова пърхаща, жизнена, радостна и игрива. Това ми носи небивала усмихнатост и бодрост, сякаш я чувстваш въз себе си за себе си.
Забелязал съм, че едни от най-любимите ми фотографии са се получавали в най-естествените мигове на отсрещастоящия човешки обект. Толкова непринудени и чисти, че абсолютно не ти пука дали са с магическа острота, косата дали е перфектна, дали фокусът е паднал на “задното” око и тям. Тази непринудена емоция те обагря, а когато знаеш, че още някой друг ще се усмихне по нея, това прави момента истински минитриумф..
Добре де, а какво правим, ако не е човек отсреща или някое мило животинче? Лесно. Просто трябва да се придаде с фотографията желание да изпиташ емоцията от… това да изпиеш перфектната глътка ристрето, перфектната плодова нотка на розето или сочността на невероятно изпечения мидиъм стек от нахут (щях да напиша нещо друго, но да сме вег.-коректни). Игра на цветове, на светлини, на форми и на идейност – всичко това те провокира и те замисля. Това пък конституира за мен перфектната рекламна фотография.
Та.. за да закръгля всичко дотук – това е причината все да виждате из страниците ми за тая пуста емоция. Знам, че все за нея дърдоря всекиму, ала комай си струва някой да се опита да я включи в менюто си за следващата фотография.. нали? :)[:]
